Темата на тази книга е социалната сегрегация в Атина, т.е. разпределението на различни социални групи в градското пространство. Атина няма кули за богатите или трущища за бедните. Като столица на досието бедна държава, икономиката на която предимно беше земеделска до 1960-те години, застроената среда на града не показва признаци на голямо частно или обществено богатство и международна сила. Признаци на бедност също постепенно избледняха в резултат на бързото икономическо развитие след войната и ефективната роля на семейната солидарност в осигуряването на социална помощ. Това не означава, че класовата неравенство липсва или че уязвимите групи имигранти и малцинства не се сблъскват с дискриминация. Това означава, че структурите, като социалната физиономия на градска собственост, механизмите, като доминиращите жилищни системи и достъп до жилище, и практиките, като семейната солидарност в отговор на жилищните нужди на уязвими членове на семейството, са пречели на преводът на социалното неравенство в пространствено деление.