Това е петата от Тускуланските разисквания, поредица от философски дискусии, които се провеждат във вилата на философа в Тускулум и които са написани под влиянието на скръбта, тъй като преди пет месеца Цицерон загуби любимата си дъщеря Тулия.
"Те му донесоха венци и аромати. Изгоряха темян и натовариха масите с най-изисканите лакомства. Дамокл си мислеше, че е късметлия. Сред цялото това представление Дионисий им заповяда да вържат бляскав меч с конски косъм и да го спуснат от тавана, така че да виси директно над вратът на този щастлив човек. Дамокл вече не гледаше към красивите поднасячки, нито към изкованото сребро, нямаше сърце да протегне ръка към масата. Сега дори венците падаха от главата му. В крайна сметка, той помоли тиранина да го пусне, защото вече нямаше никакво желание да бъде щастлив. Така че какво казваш? Дали Дионисий ясно не ни доказа, че няма щастие за човек, който постоянно е заплашван от нещо?"