Какво друго може да бъде текстът за Никос Каввадиас, освен паметник на слабата светлина, която неуморно гори в дълбините на упадъка? Какво друго може да напише за тази носталгична утопия, която, като всеки моряк, търсеше и откриваше невъзможни пространства и начини, недостъпни за чистите хора, осмеляваше се да стъпи, не се колебаеше да докосне и опита тялото на греха и излизаше победител и победен заедно?
Моряците говорят за мен...
Разказвач и пътешественик заедно. Чарът и смелостта да бъдеш себе си във всичко, което разказваш, да бъдеш близо - дори много близо - и да слушаш душите, които болят и се предават на бедността на морето. [...]