Тази книга е продължение на тази с наслов "1915: Националният разкол" и обхваща периода на Междувоенния период, до 1940 година.

Въпреки Азиатската катастрофа, Разколът не беше преодолен. Той продължаваше главно като криза на националната интеграция, вече в границите на държавата, с три фронта на конфликт: между бежанци и местни жители, между гръцките православни и националните или религиозни малцинства, между Новите земи и Стара Гърция. Той продължаваше и като вида на религиозен разкол между последователите на Венизелос и тези на починалия крал Константин. Той продължаваше да има класови измерения, но със значителни пренареждания. Накрая, Националният разкол като гражданска война беше подпален от екзекуцията на Шестимата и се възпламени отново с Движението през 1935 година.

Книгата отхвърля образа за стагнация, който се отглежда днес. Неоелени и тяхната държава не бяха "винаги такива", както се казва често. Имаха моменти, дори извън войните, когато се оказаха способни за големи постижения, напълно използвайки чуждестранни заеми и помощ. Книгата също така отхвърля впечатлението за "цикличен" характер, което се отглежда днес. Време е да се подчертаят тупиките, които възникват при спада на харизматичното лидерство, след "чудесата", постигнати във връха му.