Класическото произведение "Византийска цивилизация" (1933) от Стивън Рънсиман, един от най-важните византолози на 20-и век, е обстойен, но същевременно кратък преглед на византийската история, от основаването на Константинопол през 4-и век до завоеванието му от османците през 1453 година.

Векове наред, историците от Запада смятаха византийската култура за по-нискостояща от древногръцката и древноримската култури, както и от по-късните култури на Западна Европа. Стивън Рънсиман беше един от първите, които предизвикаха това виждане, подчертавайки не само уникалния характер на Византийската империя, но и нейните постижения в различни области.

В тази книга, с дълбочина и критичен дух, авторът проучва теми като държавната структура и управление във Византия, ролята на религията и църквата, военното дело и дипломацията, икономическия и социалния живот, образованието, литературата и изкуството, взаимоотношенията на Византийската империя с други народи, както и с исляма и Запада.

"Целта на тази книга е да предостави обща представа за културата на Римската империя по време на периода, когато нейната столица беше Константинопол. Иначе казано, за онази хеленистично-римска култура, която е по-известна като византийска. Това е изключително дълъг период, приблизително единадесет века, през които имаше много промени и преобразувания. Въпреки това, опитах се да се фокусирам върху елементите, които характеризират Византийската империя през цялото й дълго съществуване."

От предговора на автора

Странно е, че повечето сериозни историци сега решават да се фокусират върху относително кратки периоди и може би ограничени географски райони. Но това ли е правилно за историята? Всяка историческа епоха зависи от това, което се е случило преди нея, и нейното значение зависи от събитията, които следват. Историята не е поредица от застояли водоеми. Тя е течаща река.

Стивън Рънсиман