Настоящото изследване има за цел да разбере начините, по които увреждането е било преопределено като социална категория през последните пет години, по време на икономическата криза в Гърция.

Отдава се акцент на политиката за социално благосъстояние, социалната и политическата реторика, както и на начините, по които знанието е било използвано в рамките на бюрократична рационализация и биомедицински процеси, за да се обезсили статутът на хората с увреждания и да се преопределят техните идентичности.