Защо наименувах този текст "Преди"? Обикновено трябваше да го наименувам "След". Но тук се случват няколко неща. Понякога чуваме метрото да минава: това е нашето основно забавление. Чуваме го много слабо. На какво разстояние минава? На сто и петдесет метра? На петстотин метра? Колко време ще ни отнеме да отворим галерия с такава дължина? Често обсъждаме тази тема. Разграничаваме деня от нощта благодарение на звука на метрото. Когато не го чуваме дълго време, предполагаме, че е нощ или че шофьорите са на стачка. Също така чуваме отварянето и затварянето на портата на гробището.

В ада на Алексакис цъфтят ярки спомени, епизоди развиват се често комично и толкова истински, че авторът успява да забрави от време на време това, което го мъчи най-вече, болестта и смъртта на майка му. Една от невероятните му идеи, която предизвиква смях, е тази невероятна игра на пасианс, която той играе в тъмното, без карти, с помощта на паметта си.

Le Monde