Какво е времето? То ли е нещо реално или илюзия, която ще свърши веднага щом всякакъв вид "промяна" в нашия Вселен свърши? Времето съществува ли или възниква от безвременния свят? Живеем ли и мислим "вътре" или "извън" времето? Живеем ли във Вселена на Болцман или във Вселена на Лайбниц? Свободна воля или съдба? Промяна или вечност? Индивидуалност или еднородност? Законите на физиката са ли неизменни и вечни или се развиват с течение на времето, в рамките на космологичния естествен отбор? Това са видовете противоречия, които се поставят - и отговарят - от изтъкнатия теоретичен физик Лий Смолин. Той преопределя физиката и директно предизвиква Ейнщайн, който считаше времето за необходимо за описване на Вселената.

"В миналото приемах фиктивния характер на времето. Жадувах да заменя времето, свързано с хората, с свят на чиста и безвременна математическа истина. Днес се намирам на противоположния бряг: нищо, което знаем или преживяваме, не се приближава повече до същността на природата, отколкото реалността на съществуването на времето. Причината за това освобождаващо отрицание на научната ортодоксия се крие в последните разработки в космологията. Следващата революция в теоретичната физика е на хоризонта. Ключът към смисъла на квантовата теория и нейното окончателно обединение с пространството, времето, гравитацията и космологията се крие във времето. За да разберем образа на Вселената, както ни се открива, трябва да приемем реалността на съществуването на времето по нов начин. Това е това, което имам предвид под "Ренесанс на времето".