"След като се приключи със съборената вечеря, моят стар приятел Боб Бърджър ми даде знак, че трябва да му говоря. Ние следвахме различни професионални пътища - той извършваше сърдечни операции, а аз изцелявах сърцата наранени от разговори. Въпреки това, между нас съществуваше силна връзка, която знаехме, че ще продължи през целия живот. Когато той ме хвана за ръката и ме отведе настрана, разбрах, че се случва нещо изключително. Боб рядко ме докосваше. Ние, психиатрите, забелязваме такива неща. Той се наведе и прошепна хрипкаво: 'С мен се случва нещо много тежко... миналото се освобождава... моите две живота, ден и нощ, се превръщат в едно. Трябва да говоря с някого.'

Разбрах. След детството си, прекарано в Унгария по време на Холокоста, Боб живееше две живота: един през сутринта, когато беше нежен, посветен и неуморен сърдечен хирург, и друг през нощта, когато фрагменти от ужасни спомени го преследваха в сънищата. Знаех всичко за неговия живот през сутринта, но през петдесетте години нашето приятелство, той никога не беше разкривал нищо за нощния си живот. Никога не бях чувал ясна молба за помощ от него: той беше затворен, таен, загадъчен. [...]
Той публикуваше безпрестанно, преподаваше и извършваше операции неуморно. Той беше първият човек в света, който постави частично изкуствено сърце, гарантиращо дългосрочно оцеляване. И всичко това той го правеше напълно сам в света - беше изгубил всичките си близки по време на Холокоста.

Но той не каза нищо за миналото си. Бях изпълнен от любопитство, защото никога не бях срещал друг човек, който да има личен опит от ужасите на лагерите. Въпреки това, Боб отхвърли въпросите ми и ме обвини във воайоризъм." [...]