Източникът на фалшивата религия е неспособността да се радваш, или по-скоро отказът от радост, докато радостта, без съмнение, е плод на присъствието на Бог. Извън радостта всичко става демонично, по-дълбоко изкривяване на всяко религиозно преживяване. Религия на страха. Религия на фалшивото смирение. Религия на вината: всичко е изкушения и капани. "Религиозните" хора по някакъв начин гледат на радостта с подозрение. Чувството за вина или морал не ни освобождава от света и неговите изкушения. Радостта е основата на свободата, където сме призовани да стоим.
Къде, как и кога беше изкривена и притъпена тази атмосфера на християнството? -или по-скоро, къде, как и кога християните започнаха да бъдат глухи за радостта? Къде, как и кога Църквата, вместо да освобождава измъчените хора, започна да ги заплашва и тероризира по садистичен начин?