На 28 декември 2008 година, в три часа сутринта, най-голямото ми страх стана реалност: съблазних се, както е общоизвестно.

Моят ум - моят свят - се срини и беше заменен от всемогъщо безумие, което се храни и процъфтява с параноидните идеи, които постоянно генерираше: бях новият Далай Лама, Пазителят в психиатричното отделение, заплатени убийци ме подстерегваха.

В това мое безумие, все още ярко в спомените ми, по време на краткото ми хоспитализиране и последващата смъртоносна депресия, аз влачих и отвеждах в отчаяние всички хора в сърцето ми, които внезапно ме видяха разбит от неуправляема психическа болест.

Мрачният декември на '08 в мрачната Атина. Светлорозовият цвят. И моята самоубийствена майка, която се връща от Аида след години. В тази книга записах всичко, което помня, без да променям нищо и без да крия нищо. Защото благодарение на тези непредставими дни, успях сред развалините на ума си да намеря ново аз и трудния път, който води към психическото спокойствие. И въпреки че моята история може да изглежда уникална, чудовището на психическата болест и страхът, който разпространява, е общ за всички нас, точно като звяра на любовта и всеки човешки силен дух.

Защото нашата душа не е създадена да се задоволява с нещастие.