"Смърт? Не мисля за нея."
Ако този коментар, приписван на Жан-Пол Сартр, е вярен, тогава той заема рядка позиция сред философите: малцина не бяха мъчени от идеи за смъртта.

В тази книга, която обхваща широк спектър и предлага безброй стимули, Саймън Критчли твърди, че въпросът какво представлява "добра смърт" винаги е в центъра на философията, от древността до наши дни. Но какви поуки можем да извлечем от самите смърти на философите? От 190-те случая, разказани тук, мнозина умират по странни начини, има доста случаи на безумие, убийство, самоубийство и сериозни (но и забавни) заболявания. Хераклит умира задушен, покрит с изпражнения; Аристотел се самоубива с бръснач; Емпедокъл се хвърля доброволно в кратера на Етна, за да стане бог; Хегел, като умира, казва: "Само един човек ме разбра в живота ми... И той дори не ме разбра"; Джеръми Бентъм поиска да бъде запазен - днес той е изложен на публичен показ в Университетски колеж Лондон; Ницше преживява нервен срив в Торино и потъва в безумие...

Със справки, които варират от самоунижаващите хайку на смъртта на майсторите на Зен до последните думи на християнски светци и мъдреци на нашето време, "Книгата на мъртвите философи" е мислителна и забавна книга. Както Критчли показва, когато изучаваме какво казаха великите мислители за смъртта, вярата ни в живота се подновява и свършекът нашето изследване е да проучим смисъла на щастието; до каква степен то е постижимо и колко дълго може да продължи. Като научим как да умираме, научаваме как да живеем.

"Може да се изненадате, но в тези на пръв поглед макабрични страници, аз постоянно съм зает с щастието, неговия смисъл и как то може да бъде постигнато..."

(от предговора на автора)